просумтявал си

Речник на българския език

1. просумтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просумтявал си е производна форма на просумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. просумтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просумтявал си е производна форма на просумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. просумтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

просумтявал си е производна форма на просумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).