просумтявал е

Речник на българския език

1. просумтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просумтявал е е производна форма на просумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просумтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просумтявал е е производна форма на просумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просумтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просумтявал е е производна форма на просумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).