просумтявало

Речник на българския език

1. просумтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просумтявало е производна форма на просумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просумтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просумтявало е производна форма на просумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. просумтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

просумтявало е производна форма на просумтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. просумтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

просумтявало е производна форма на просумтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).