простяхме

Речник на българския език

1. простяхме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

простяхме е производна форма на простея (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. простяхме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

простяхме е производна форма на простя (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).