простяло

Речник на българския език

1. простяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простяло е производна форма на простея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

простяло е производна форма на простея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. простяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простяло е производна форма на простя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. простяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

простяло е производна форма на простя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).