простържело

Речник на българския език

1. простържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простържело е производна форма на простържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

простържело е производна форма на простържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).