простъргало

Речник на българския език

1. простъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простъргало е производна форма на простържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

простъргало е производна форма на простържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).