простъпил е

Речник на българския език

1. простъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпил е е производна форма на простъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпил е е производна форма на простъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).