простъпило е

Речник на българския език

1. простъпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простъпило е е производна форма на простъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простъпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простъпило е е производна форма на простъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).