простъпило

Речник на българския език

1. простъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простъпило е производна форма на простъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

простъпило е производна форма на простъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).