простъпила

Речник на българския език

1. простъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

простъпила е производна форма на простъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. простъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

простъпила е производна форма на простъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).