простъпил

Речник на българския език

1. простъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпил е производна форма на простъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

простъпил е производна форма на простъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).