простъпели

Речник на българския език

1. простъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

простъпели е производна форма на простъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

простъпели е производна форма на простъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).