простъпела

Речник на българския език

1. простъпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

простъпела е производна форма на простъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. простъпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

простъпела е производна форма на простъпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).