простъпел

Речник на българския език

1. простъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпел е производна форма на простъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

простъпел е производна форма на простъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).