простъпвали

Речник на българския език

1. простъпвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

простъпвали е производна форма на простъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простъпвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простъпвали е производна форма на простъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. простъпвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

простъпвали е производна форма на простъпвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. простъпвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

простъпвали е производна форма на простъпвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).