простъпвал

Речник на българския език

1. простъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпвал е производна форма на простъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простъпвал е производна форма на простъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. простъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

простъпвал е производна форма на простъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. простъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

простъпвал е производна форма на простъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).