простряха

Речник на българския език

1. простряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простряха е производна форма на простра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

простряха е производна форма на простра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).