простреляло

Речник на българския език

1. простреляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простреляло е производна форма на прострелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простреляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простреляло е производна форма на прострелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. простреляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

простреляло е производна форма на прострелям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. простреляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

простреляло е производна форма на прострелям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).