прострели

Речник на българския език

1. прострели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прострели е производна форма на простра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прострели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прострели е производна форма на простра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прострели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прострели е производна форма на простра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прострели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прострели е производна форма на простра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).