прострелвал съм

Речник на българския език

1. прострелвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прострелвал съм е производна форма на прострелвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прострелвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прострелвал съм е производна форма на прострелвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прострелвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прострелвал съм е производна форма на прострелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).