проституирало съм

Речник на българския език

1. проституирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проституирало съм е производна форма на проституирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. проституирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проституирало съм е производна форма на проституирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. проституирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проституирало съм е производна форма на проституирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).