простинеше

Речник на българския език

1. простинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

простинеше е производна форма на простина (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. простинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

простинеше е производна форма на простина (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).