простинел

Речник на българския език

1. простинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простинел е производна форма на простина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

простинел е производна форма на простина (мин. деят. несв. прич. м. р.).