простиваха

Речник на българския език

1. простиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

простиваха е производна форма на простивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

простиваха е производна форма на простивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).