простива

Речник на българския език

1. простива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

простива е производна форма на простивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. простива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

простива е производна форма на простивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. простива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

простива е производна форма на простивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).