простене

Речник на българския език

1. простене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

простене е производна форма на простена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. простене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

простене е производна форма на простена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).