простеело

Речник на българския език

1. простеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

простеело е производна форма на простея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. простеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

простеело е производна форма на простея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).