простеели

Речник на българския език

1. простеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

простеели е производна форма на простея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. простеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

простеели е производна форма на простея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).