простеел

Речник на българския език

1. простеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

простеел е производна форма на простея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. простеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

простеел е производна форма на простея (мин. деят. несв. прич. м. р.).