просрочва

Речник на българския език

1. просрочва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просрочва е производна форма на просрочвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. просрочва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просрочва е производна форма на просрочвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просрочва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просрочва е производна форма на просрочвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).