просперирал

Речник на българския език

1. просперирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просперирал е производна форма на просперирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просперирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просперирал е производна форма на просперирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просперирал — мин. деят. св. прич. м. р.

просперирал е производна форма на просперирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. просперирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

просперирал е производна форма на просперирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).