проснело

Речник на българския език

1. проснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проснело е производна форма на просна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проснело е производна форма на просна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).