проснел

Речник на българския език

1. проснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проснел е производна форма на просна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

проснел е производна форма на просна (мин. деят. несв. прич. м. р.).