проснало

Речник на българския език

1. проснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проснало е производна форма на просна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проснало е производна форма на просна (мин. деят. св. прич. ср. р.).