просмучели

Речник на българския език

1. просмучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

просмучели е производна форма на просмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. просмучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

просмучели е производна форма на просмуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).