проследяло

Речник на българския език

1. проследяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проследяло е производна форма на проследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проследяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проследяло е производна форма на проследя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).