прославил си

Речник на българския език

1. прославил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прославил си е производна форма на прославя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прославил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прославил си е производна форма на прославя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).