прославил

Речник на българския език

1. прославил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прославил е производна форма на прославя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прославил — мин. деят. св. прич. м. р.

прославил е производна форма на прославя (мин. деят. св. прич. м. р.).