проскимтели

Речник на българския език

1. проскимтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проскимтели е производна форма на проскимтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проскимтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проскимтели е производна форма на проскимтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. проскимтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проскимтели е производна форма на проскимтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. проскимтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проскимтели е производна форма на проскимтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).