просиявало

Речник на българския език

1. просиявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просиявало е производна форма на просиявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просиявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просиявало е производна форма на просиявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. просиявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

просиявало е производна форма на просиявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. просиявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

просиявало е производна форма на просиявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).