просиявал

Речник на българския език

1. просиявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просиявал е производна форма на просиявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просиявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просиявал е производна форма на просиявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просиявал — мин. деят. св. прич. м. р.

просиявал е производна форма на просиявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. просиявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

просиявал е производна форма на просиявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).