просило

Речник на българския език

1. просило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просило е производна форма на прося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просило — мин. деят. св. прич. ср. р.

просило е производна форма на прося (мин. деят. св. прич. ср. р.).