просечете

Речник на българския език

1. просечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

просечете е производна форма на просека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. просечете — повелително наклонение, мн. ч.

просечете е производна форма на просека (повелително наклонение, мн. ч.).