проседяло

Речник на българския език

1. проседяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проседяло е производна форма на проседя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проседяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проседяло е производна форма на проседя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проседяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

проседяло е производна форма на проседя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проседяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проседяло е производна форма на проседя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).