просвистявал

Речник на българския език

1. просвистявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просвистявал е производна форма на просвистявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просвистявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просвистявал е производна форма на просвистявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просвистявал — мин. деят. св. прич. м. р.

просвистявал е производна форма на просвистявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. просвистявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

просвистявал е производна форма на просвистявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).