просвирил е

Речник на българския език

1. просвирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просвирил е е производна форма на просвиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просвирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просвирил е е производна форма на просвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).