просвири

Речник на българския език

1. просвири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просвири е производна форма на просвиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. просвири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просвири е производна форма на просвиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просвири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просвири е производна форма на просвиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. просвири — повелително наклонение, ед. ч.

просвири е производна форма на просвиря (повелително наклонение, ед. ч.).