просвирел

Речник на българския език

1. просвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просвирел е производна форма на просвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

просвирел е производна форма на просвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).