просветлявал

Речник на българския език

1. просветлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлявал е производна форма на просветлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлявал е производна форма на просветлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просветлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

просветлявал е производна форма на просветлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. просветлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

просветлявал е производна форма на просветлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).